15 март 2006 г.

Световно известният космолог Джон Д. Бароу спечели наградата “Темпълтън” за 2006 година. Изследването на връзката между живота и вселената, което е една от основните теми в трудовете на Бароу, постави началото на нови перспективи по отношение на взаимовръзката между наука и религия. Наградата, чиято стойност е 795 000 британски паунда (над 1.5 милиона долара) бе обявена днес на пресконференция в Ню Йорк. Дукът на Единбург ще връчи наградата на Бароу на частна церемония в Бъкингамския дворец на 3-ти май, сряда.

Темпълтъновата награда е създадена през 1972 г. от големия инвеститор и филантроп Сър Джон Темпълтън и всяка година се връчва на личност за изключителни постижения в областта на религията и науката. Това е най-известната награда за религия в света и е най-голямата годишна парична индивидуална награда, по-голяма от Нобеловата.

Петдесет и три годишният Бароу работи в департамента по математически науки към университета Кейбридж. До момента е написал 17 книги, които са преведени на 27 езика и е публикувал повече от 400 научни трудове. Бароу е чел лекции на места като Филмовия фестивал във Виена, официалната резиденция на британския министър-председател, замъка Уиндзър, Ватиканската резиденция и др.

Номинацията на Бароу е подкрепена от Томас Торанс, лауреат на Темпълтън за 1978 година, който казва: «Отличителното в работата на Бароу е дълбоката връзка между онези аспекти от структурата на вселената и нейните закони, които правят живота възможен. Обширната работа върху тази проста идея е довела до значимо развитие на диалога между наука и религия».

За повече информация за Темпълтъновата награда и Фондация “Джон Темпълтън посетете: www.templetonprize.org или www.templeton.org.

-Край-

За повече информация: Ивета Емилова

e-mail: iveta@united-partners.com

tel: 963 0740 / 963 334

Джон Дейвид Бароу е роден в Лондон през 1952 година. След като завършва бакалавърска степен по Математически науки, той защитава своята докторантура в Оксфорд през 1977 година с дисертация на тема «Нееднородни космологически модели». Негов научен наставник е бил прочутият космолог Денис Сиама. През същата година Бароу бива избран от християнската църква в Оксфорд за Младши изследовател и лектор. Впоследствие спечелва стипендия за аспирантура в департамента по Физика и астрономия към Калифорнийския университет в Бъркли и департамента по астрофизика в Оксфорд.

През 1989 г. той се премества в Астрономическия център в Съсекс, където през същата година става професор. Бароу работи като директор от 1995 до 1999 г., когато бива избран за професор по математически науки в департамента по приложна математика и теоретична физика в Кеймбридж. Бароу е член на научното дружество и вицепрезидент на колежа Клер Хол в Кеймбридж до 2004 г. В Кеймбридж той е избран и за директор на голям образователен проект, насочен към младите хора на възраст от 5 до 19 годишна възраст (Millennium Mathematics Project). Този проект помага на младите да разбират математиката и всички нейни приложения. Миналият месец проектът е удостоен с наградата Queen"s Anniversary в листата на честта във Великобритания.

За първи път Бароу привлича вниманието на научните среди през 1986 година, след публикуването на първата си книга – «Антрофичният космологически принцип» («The Anthropic Cosmological Principle», 1986). Негов съавтор е Франк Дж. Типлър. Две години след това, през 1988 година, излиза и «Светът вътре в света» («TheWorld Withinthe World ”, 1988). Неговите ранни творби разкриват широк обхват от теми, свързани с науката и религията и ги представят на език, разбираем както за читателите, така и за специалистите. Основните теми, които той засяга, са свързани с природата и ползата от математиката (Небесното “Пи”/Pi in the Sky, 1992), връзките между вселената и естетическа ценност (“Ловката вселена”/ The Artful Universe, 1995 и “Ловката вселена се разшири”/ The Artful Universe Expanded, 2005). През 2002 г. излиза и неговата книга «Константите на природата» («The Constants of Nature», 2002) в която са засегнати темата за връзката между астрономията и неизменното в природата.

Последната книга на Бароу е «Безграничната книга: Кратък справочник за Необятността, Вечността и Безкрайността» (2005) («The Infinite Book: A Short Guide to the Boundless, Timeless and Endless» (2005)). В нея се съдържат всички аспекти на безкрайността, поставена в контекста на математиката, науката и теологията.

През 2002 г. режисьорът Лука Рокони поставя италианската пиеса «Безкрайност», вдъхновена от произведенията на Бароу. Пиесата е поставяна на сцена повече от две години и привлича изключителен интерес сред публиката в Милано. Още през 2002-а г. тя печели наградата «Преми Убу» (Premi Ubu) за най-добра постановка на италианската театрална сцена, а през 2003-та г. взима наградата «Италгас» (Italgas Prize) за принос в изследване на взаимовръзките между физическата материя и духовността.