Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03.2009 14:12 - Баба Марта и мартениците - трябва ли да празнуваме?
Автор: hristianstvo Категория: Други   
Прочетен: 12299 Коментари: 6 Гласове:
3



imageЕто, че Баба Марта и мартениците пристигат. Какво трябва да знаем за този празник и как да реагираме на традицията (като християни)?

Коя е Баба Марта?

Според легендата, Баба Марта се ядосала на младо момиче-овчарка, понеже то казало, че Баба Марта няма да й стори нищо лошо, тъй като и двете са жени. За да я опровергае и покаже силите си, Баба Марта предизвикала мразовита виелица, и младото момиче умряло от студ.

Доста шокиращо! Оказва се, че празнуваме някаква старица, която под давление на малоценността си и манията си да се докаже, отнема живота на младо и невинно момиче. Празнуваме престъпление!

Защо се слагат мартеници?

Главно по 2 причини:

  1. За да умилостивим Баба Марта! Отново шокиращо!!! Това е все едно да плащаме на престъпниците-насилници да не ни закачат. Интересно, как това поведение, което виждаме на хора от миналото, се преекспонира и в модерния свят.
  2. За здраве! Не би ли трябвало един християнин да се доверява на Бог за здравето си? Все едно казваме, „нямам много доверие на този Бог… повече разчитам на мартеницата.”

Още за мартениците (Няколко цитата от статиите, на наши медии за празника):

„Мартеницата е символ на пробуждането и на култа към слънцето”

Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница е магически ритуален акт: усуканият бял и червен вълнен конец запазват човека чрез механизмите на контактната магия.”

Ето какво казва Библията по въпросите с „култа към слънцето” и всякакви магьоснически и окултни практики:

„Да нямаш други Богове освен мен!” (Изход 20:3)

„Да не се намира сред тебе никой чародеец, астролог, гадател или магьосник, никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитвач на мъртвите; защото всеки, който върши тези дела, е омразен на Господа.” (Второзаконие, глава 18, стихове 10-12)

Още от детската градина, Баба Марта е представяна, като положителна фигура. Така са ни учили от деца… Дори и да пренебрегнем християнския аспект на въпроса, това, с което е трудно да се примири човек е, че цялата държава празнува личност (дори и митична), която е проявила насилствени действия. Говорим за НЕАДЕКВАТНА РЕАКЦИЯ спрямо крайно неприемливо и престъпно поведение на една личност.

Въвличането ни в ритуали, като закичване на мартеници, ни прави съучастници в окултния характер на празника, което дава възможност на тъмни сили да атакуват живота ни.

Каква е нашата позиция?

Много хора биха казали, че не влагат такива значения в този празник и в мартениците. Но трябва да разберем, че корените на празника са демонични и дявола може да използва дори и невежеството (незнанието) на един човек, за да действа, чрез своите „амулети”.

Всичко това обаче не ни пречи да пожелаваме на хората около нас БОГ да ги дарява със здраве. Когато някой иска да ни даде мартеница, е добър повод да му благодарим за жеста, но да му кажем, че ние разчитаме на Бог за нашето здраве и да му пожелаем хубави неща. Ние не изказваме пожелания за здраве, защото е месец март, а защото обичаме хората и им желаем най-доброто!

Как да реагираме спрямо обществото?

Мотивацията, която би накарала един човек да не участва в този празник и да го види в реалната му светлина, е животът му с Бог. Без да разбира свръхестественото и без да познава Исус лично в живота си, човек не може да види злия корен и влияние на този празник.

Нека този празник да не ни въвлича в спорове и нападки спрямо обществото! Нека Бог да ни дава мъдростта как да го използваме, за да насочим хората по-скоро към Исус, отколкото към нашето несъгласие. Не толкова да показваме колко негативен е празника, а да покажем колко по-добър е Бог от една мартеница. Ако църквата се научи да бъде повече ЗА неща, отколкото ПРОТИВ неща, ще има много повече успех в обществото. Исус успява да постигне този баланс – да приема, да обича, да подкрепя, да бъде приятел, без да приема греха. Нека Бог да ни дава мъдрост!

Източник: www.dovebulgaria.org



Тагове:   Марта,   мартениците,


Гласувай:
3



1. анонимен - Blagodarq vi!!!
01.03.2009 22:10
Blagodarq vi za istinata koqto osvobojdava ot zablydata Bog da vi blagoslovi
цитирай
2. defteros - Браво
24.03.2009 12:37
Бог ни учи да се пазим от прийомите на дявола и неговите лъжи! Понеже той обикаля като рикаещ лъв и търси кого да погълне! По същият начин дяволът ни заблуждава, че Бог няма място във нашият живот, както споделям във моят блог \http://hristianstvo--defteros.blogspot.com/2009_03_01_archive.html\
Всички тези "празници" са установени със цел са ни отклонят от Пътят който е Исус Христос.Много полезна статия!
цитирай
3. rrosenn - Браво
06.06.2009 15:33
Добре е, че се намери някой който да разкаже за тази заблуда, граничеща с езичество.
И бих желал да ви питам нещо, като преди това ще кажа,че изповядвам ислямската религия - религия, в чиято основа е заложена вярата в ЕДИННИЯ и ЕДИНСТВЕН БОГ, религия която признава всички пророци на Бог, от Адам и Ной до Аврам, ИСУС и Мухаммед (последния),и всички книги изпратени от Бог (но не във вида в който се на мират в момента, поради значителните изменения които са претърпели, а в началния им вид).
Въпроса ми е след като Бог казва в Библията:
„Да нямаш други Богове освен мен!” (Изход 20:3)
- не е ли съдружаване думата ,,треединство", дали светият Божи пратеник ИСУС ще остане доволен от това да му се преписват божествени качества.„Не би ли трябвало вярването в троицата, което е представяно като основа на Християнската религия, да беше ясно изразено в Светата Книга? Ако това вярване наистина бе правилно, то не би ли трябвало Исус да беше обяснил подробно този въпрос на хората?
Едно вярване, което не е ясно споменато в Евангелието и което поради тази причина не е известно на първите Християни, може ли да бъде основа на Християнството. Това не е ли нищо друго освен една митологична легенда, която се е формирала след Исус и под въздействието на установената гръцка култура и няма нищо общо със същността на Християнството.

Надявам се да ми отговорите, като подчертавам, че въпросите ми са чисто добронамерени и, че искрено уважавам християните.
цитирай
4. isafiftyversefour - Отговор на въпроса за Триединството
08.07.2009 16:02
Здравейте,

Днес, 6 юли, видях постинга Ви и реших да отговоря.

Първо искам да потвърдя, че ние вярваме в Единия и Единствен Бог. Така и такъв, какъвто е описан в Библията. Достоверността на Библията доказвана хиляди пъти чрез сравняване на много копия, преписи, преводи и редакции. Намирани са в различно време ръкописи и даже медни листове (в Кумран) и библейските текстове са еднакви, като понякога са намирани и неточности в превода, както и грешки. Но огромен брой копия и откъси са сравнявани много грижливо от много хора в Азия, Европа и Африка в хиляди църкви и манастири са работили с години и истинността на Библията е приета и обявена след много проучвания и сравнения.
Въпросът за Триединството, който Ви интересува, има своите корени и обяснения вътре в самите библейски текстове. По – късно, при разпространяването на християнството е имало хора, които не са приемали библейското изявление, което е обяснявано и от Христос и апостолите. Еретичните човешки учения от ІІ век и по –къвно, са бивали опровергавани и отхвърляни от църковните събори, които са възприели определени точни формулировки, събрани в т.н. ‘CREDO’ – на български – Символ-Верую.
Но да се върнем към Библията като към единствен източник на вярата ни. Още в Книгата Битие с несъвсем изрични определения се дава предства за същността, качествата и характера на Бога. Това в Стария Завет е правено с цел, защото Израел е трябвало да бъде измъкнат от плена на многобожието на езичеството, в което са били затънали всички народи. Както научаваме от Библията, това е била много дълга и тежка борба. Евреите често са изоставяли Бога и са се обръщали към идолите на околните народи.
В Битие като едно име на Бога се употребява думата “Ел”, както и думата “Елоим”. На български Ел е преведено Всевишен. Среща се в Битие 14:18,19,20;22. Основното, първоначалното значение е “Сила”.
“Елоим” е форма на множествено лице и се среща в
Битие 1:26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.

Множественото число изразява факта за Трите Лица на Бога: Бог – Баща, Бог-Син и Бог-Святи Дух.

И дума не може да става, че Бог може да се е обръщал с това “Да направим...” към ангели! Защото ангелите НИКЪДЕ И НИКОГА не са участници в Творението! Само Бог е Творецът на всичко видимо и невидимо, на всичко, което е съществувало и ще съществува!

И следващият стих уточнява, че Бог е направил човека.

27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.


В Битие 1:2 четем:
Битие 1:2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.

Дейността на Бога ни показва, че Той е творил в Своето Единство и се е откривал на човека, действал е в живота и историята му като се е откривал не в Своята пълнота, а частично и в три лица, според нуждата и Божия план. Това не е нарушавало истината, че Бог е ЕДИНОСЪЩЕН, че Той не се е разделял на три части никога. За човешкия ум това е неразбираемо, невъзможно, но със смирение пред Величието и Мъдростта Му и вяра в Словото Му можем и трябва да приемем каквото то ни предава. Съвременното ни разбиране ни подсказва, че Бог е над и вън от времето и пространството и техните ограничения и закономерности не важат за нематериалния свят, над който е Той.

Освен в посочените стихове, в Стария Завет намираме много подсказки и намеци за Трите Лица на Бога. Вярно е, че богословите са въвели понятието Троица, но на базата на Библията, Христос и пратениците Му – апостолите. В особен вид споменетите подсказки и намеци са дадени в пророчествата за идването на Месия. Например:

Псалми 2:7-12 Аз ще изявя постановлението;
Господ ми каза: Ти си Мой Син;
Аз днес те родих.
8 Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство,
И земните краища за твое притежание.
9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга,
Ще ги строшиш като грънчарски съд.
10 Сега, прочее, вразумете се, о царе;
Научете се, земни съдии.
11 Слугувайте на Господа със страх,
И радвайте се с трепет.
12 Целувайте Избраника, за да се не разгневи,
Та погинете в пътя;
Защото скоро ще пламне Неговият гняв.
Блажени са всички, които се надяват на Него.

Ясно е, че тези думи не могат да се отнасят за Давид. Те са за Исус.

Много по-ясно прозира Триединството на Бога в следните пророчески думи:
Псалми 110:1 (По слав. 109).
Давидов псалом
Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми
Докле положа враговете ти за твое подножие.

Тук са употребени две от библейските имена на Бога: Иеова и Господ. С името Господ обикновено евреите се обръщат към Бога и така го наричат и когато говорят за него. Не е възможно цар Давид да има предвид земен “господар” над себе си, че да го нарича така! Тези пророчески думи се произлизат от Бога и се отнасят за Исус.

Има и други места в Стария Завет, където се говори за Триединния Бог. Но в Новия Завет, който е крайното развитие на богооткровената истина за Бога и човека, за Троицата се говори много ясно и определено. Ето такива места:

Матея 17:5 А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.
Лука 3:22 и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.
Иоана 10:30 Аз и Отец едно сме.

да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.(Иоана 17:11).

Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, (Матея28:19).

ОБОСНОВАВАНЕ НА УЧЕНИЕТО ЗА ТРОИЧНОСТТА НА БОГА.

Преди всичко, то произтича от Библията. Доказателствата бяха посочени.

Непрякото споменаване на троичността на Бога в Стария Завет се дължи на невъзможността на човешкия ум да приеме, особенно в онези времена на многобожие и идолопоклонство, че може ЕДИНИЯТ Бог да има три лица. Особено в оня примитивен свят. Лесно евреите биха решили, че имат три Бога.

Познаването на Бога, поне на тая земя, е непостижимо за човека. Но чрез вяра сме в състояние да разберем посланията Му към нас, предедени в Библията. Триединството е трудно за разбиране. Но ето няколко нагледни примера за илюстрация на идеята за него – а тая идея е една реалност:

- Един лекар е например доктор Иванов за пациентите си. За жена си е съпругът, за децата си е татко им.
- Един обект като сграда се представя с комплект от различни чертежи, направени като различни изгледи, но обектът е един и неразделен.

Разделям се с Вас с най-добри пожелания и с поздрава на Исус: "Мир вам!"
цитирай
5. rrosenn - И все пак
04.08.2009 22:15
ВЯРАТА В ТРОИЦАТА СЕ Е ПОЯВИЛА ВЕКОВЕ СЛЕД ИСУС (М.Н.)
Християните вярват както в Новия завет, т.е. в Евангелието, така и в Стария завет. Поради тази причина святата книга на Християните е Библията, която съдържа както Новия, така и Стария завет. Независимо че тези книги са били подправени, в тях също могат да бъдат открити условията на Християнската религия, заповедите и забраните, които един Християнин трябва да спазва през целия си живот, добрите нравствени качества, които трябва да притежава. Но вярата в „троицата”, тази или дума, подобна на нея, не може да бъде открита в Евангелието. Нова Католическа Енциклопедия (The New Catholic Encyclopedia) също съобщава, че триединството не е било известно на първите Християни и е приело сегашната си форма през 4-ти век:
„В тази втора половина на двадесетия век, в който се намираме, изключително трудно е да дадем ясно, обективно и достоверно, а в същото време и теологично обяснение на тайната на „триединството”. Споровете относно триединството между Римокатолицизма и различните Християнски клонове не излагат нищо друго освен едно въображаемо явление. Появяват се две развития: От една страна, съгласието на тълкувателите на Евангелието, сред които има голям брой Римокатолици, да не говорят за понятието триединство в Новия завет, тъй като не съществуват достатъчно доказателства по този въпрос. А от друга страна - признанието на историците и Християнските теолози, че за триединство може да се говори едва през последната четвърт на четвърти век след Исус (м.н.). И наистина „трибожното” вярване навлиза в Християнската вяра и мисъл в последната четвърт на четвърти век.”
Вярата в троицата идва на дневен ред в Църквата през 4-ти век, но докато достигне до това ниво, са съществували големи спорове между защитниците на триединството и Християните, притежаващи единобожна вяра. Кулминационната точка на тези спорове бил Никейският събор.
Състоялият се през 325 г. сл. Хр. Никейски събор бил най-голямата среща на високо равнище, провеждана дотогава от Християнската Църква. Съборът, който събрал на едно място повече от 300 теолози от Рим, Анатолия (Анадола), Сирия, Финикия, Палестина и Египет, бил свикан по искане на римския император Константин І. Намерението на Константин било да постави край на всички тези спорове с цел защита бъдещето и сигурността на империята. На този събор щяла да се формулира вярата, която да съставлява основата на Християнството за „сигурност на империята според решение, взето от хората”. Свети Григорий Нисийски (Ниски) описва споровете между Християните по време на този събор по следния начин: (Бог е пречист от изразите, включени в цитата.)
„Всеки един ъгъл на Константинопол бе изпълнен с техните спорове: улици, пазари, сарафски дюкяни (магазини)... Попитайте един търговец колко сребърни монети иска за някои стоки от магазина му. Той ще ви отговори, правейки подробно проучване над роденото или неродено същество. Когато днес попитате за цената на хляба, ще получите следния отговор от хлебаря: „Синът е под властта на Бащата”. Попитайте прислугата вкъщи дали банята е готова или не. Отговорът ще бъде: „Синът е от небитието”... Католиците казаха: „Възвишен е единственият осиновен”, а Арианците пък казаха: „Творецът е най-възвишен”.”
Константин бил дал голяма свобода на изповядване на религията и богослужение на Християните, живеещи по земите на империята, но самият той не бил Християнин. Продължавал да съхранява традиционните езически вярвания на Рим. Той бил държавник, който бранел своите интереси, и това, което искал, било постигането на разбирателство, а дори и на сливане на всички религии, проповядвани в неговите граници, и най-вече на религията Сол Инвиктус (Sol Invictus), основана на обожествяване на Слънцето, и Християнството. Точно по времето, когато Константин се опитвал да осъществи това сливане, силно се смутил от това, че Християните изпаднали в теологични спорове помежду си, и организирайки споменатия събор, свикал в Никея (днес гр. Изник) всички почитани свещеници в рамките на империята. На събора имало две страни. Едната била суеверното вярване във „въплъщението” (инкарнацията), т.е., че Исус (м.н.) е телесната форма на Бог на земята. (Пречист е Бог) Водачът на тази група бил епископът на Александрия Атанасий. А срещу Атанасий стоял видният египетски свещеник Арий.
Арий, син на египетско семейство от либийски произход, израснал в значителния за периода град Александрия и през 312 година се присъединил към Църквата и станал свещеник. Арий вярвал в единството на Бог и проповядвал погрешността на учението, което по онова време било усвоено от Римската Църква и което обожествява Исус (м.н.). Арий твърди, че определението „Божий син”, използвано за Исус (м.н.), има напълно метафорично значение и няма за цел да го обожестви. За да докаже това, той посочва цитата: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.” (Матей, 5/9) от Евангелието на Матей и подчертава факта, че това определение е в сила за всички, които постъпват съгласно с Божията воля, и този израз не е характерен само за Исус (м.н.). В едно от своите произведения Арий пише: „Всъщност и ние можем да станем синове на Бога”. В подкрепа на тази своя мисъл той посочва молитвите на Исус (м.н.) в Евангелието, които започват с „Боже”. Той казва, че тези молитви показват, че Исус (м.н.) е зависим от Бог, подобно на останалите хора, безпомощен раб. Арий също така обръща внимание и на факта, че в Новия завет за Исус (м.н.) често се използва изразът „Човешки син” и че това показва човешката природа на Исус (м.н.).
Като презвитер (главен свещеник) на Банеалис, провинция на Александрия, Арий предал тези свои мисли на голяма група хора. Народът, който го слушал, лесно усвоил идеите му както поради логичността и убедителността на това, което обяснявал, така и поради скромния и отдалечен от показност живот на Арий. Епископът на Александрия Александър (328 сл.Хр.) обаче бил силно притеснен от „Арианското” движение. Александър бил обвързан с Римската Църква, която смятала Исус (м.н.) не метафорично, а в „истинския смисъл на думата” за „Божий син”, т.е. приема го за божество. (Пречист е Бог) Александър първо се опитал да убеди Арий да промени идеите си. А след като не успял, започнал жестока атака срещу Арианството. Той описва това в своите записки така:
„Това движение постепенно се разпространи навсякъде, из цял Египет, Либия и горен Тебес. В резултат на това ние се събрахме с епископите на Египет и Либия и в комисия от приблизително сто човека проклехме това движение и неговите последователи.”
Това проклинание не останало само на думи. През 318 година Арий и съмишлениците му били отлъчени от Църквата. Арий, най-близките му помощници епископ Теона и Секунд и още дванадесет свещеници били изпратени на заточение. Преди да отиде в заточение, Арий изложил мислите си в книга, озаглавена „Талия”. Мястото на заточение било Палестина.
Арий обаче и в тази област успява да си намери симпатизанти. Ето така едно движение, което решително се противопоставя на някои вярвания на Римската Църква, въпреки всички пречки продължило да се разпространява. Когато тези новини достигнали до император Константин І, под чието покровителство била Римската Църква, императорът разбрал, че е изправен пред голям проблем. Той полагал усилия за установяването на религиозно единство в Рим и поради тази причина поел Църквата под своя закрила. Сега обаче Църквата била изправена пред опасността от вътрешно разделение. Вследствие на това, без да губи никакво време, той решил да разреши този проблем и да преустанови единството.
Именно с тази цел бил свикан Никейският събор, който станал една от най-значителните повратни точки в Християнската история.

Никейски събор
Император Константин първо се опитал да разреши спора между Арианците и опонентите им, като първо изпратил и на двете страни писма, с които им обяснил, че „единството е по-важно от всичко”. Но когато видял, че инициативите от този вид не помогнали, по препоръка на епископ Хосий решил да свика един голям Вселенски църковен събор или, по друг начин казано, Синод. На събора, който бил проведен в Никея, било дефинирано вярването в троицата, което щяло да достигне до днес. Тези, които не приели това вярване, пък били обявени за „еретици” (разколници).
На Никейския събор, който бил направен опит да се представи като „демократичен” форум, в действителност се усещало силното влияние на император Константин и взетото решение било в полза на подкрепяната от него страна. Страната, на която бил Константин, пък била Римската Църква, която се намирала под негова протекция. От близо тристата свещеници, участващи в събора, само двадесет били от приближените на Арий имена. Роля за това имал и фактът, че Константин променил мястото на събора, който първоначално бил заплануван да бъде проведен в Анкара, с Никея, която се намирала на северозапад, и по този начин било затруднено участието на свещениците от Източните църкви, където Арианството било ефективно. Другата особеност на Никея била, че там бил разположен летният дворец на императора и по време на събора той също бил в града. Поради тази причина Константин присъствал на всички заседания на събора и съвсем естествено неговият авторитет се отразил и на взетите решения.
В Никейския символ на вярата, който е най-ясният и конкретен израз на обожествяването на Исус (м.н.), правен дотогава, се казва така: (Бог е пречист от всички слова, цитирани по-долу.)
„Вярваме… в Един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, роден от Отца, тоест от същността на Отца; Бог от Бог; Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото (чрез Исус (м.н.)) всичко е станало, както на небето, така и на земята; заради нас човеците и заради нашето спасение слезе и се въплъти и стана Човек; страда и възкръсна в третия ден и възлезе на небесата, и ще дойде да съди живи и мъртви; и в Духа Светаго.
„Които говорят, че имало (време), когато не е съществувал Синът; че Той не е бил до рождението и е произлязъл не по същност; или утвърждаващите, че Син Божий има битие от друго същество или същност; или че Той е създаден, или сътворен, или изменяем”,
да бъдат предадени на анатема от Вселенската Църква.”
Както се вижда, в първия параграф се потвърждава доктрината, на която се противопоставят Арианците. Прокълнатите във втория параграф от Римската Църква, която нарича себе си Католическа (Вселенска) Църква, са хората, които твърдят, че Исус (м.н.) е Божий пророк и сътворен раб, т.е. Арианците и останалите, които мислят по същия начин.
От деня на публикуването на Никейския символ на вярата той се превърнал в основа на Християнската вяра, а всеки, който му се противопостави, се смята за еретик. Римската Католическа Църква обявила, че „Божията воля се проявила над този събор” и поради тази причина Никейският символ на вярата бил приет за свят и безпогрешен текст едва ли не като Божие откровение. В действителност обаче волята, която се проявила, била тази на римския император.
След събора Арианците били изложени на още по-голям натиск. Поддръжниците на Арий, които отказали да сложат подпис на Никейския събор, били отлъчени от Църквата. Въпреки това обаче продължили да се противопоставят още близо половин век. В резултат на настойчивия натиск на Църквата обаче към края на 4-ти век те постепенно се оттеглили от историческата сцена. Дори и официалното приемане на триединството от Църквата обаче не поставило край на полемиките. Били свикани нови събори, изложени нови идеи, изживени нови спорове. Въпреки всички противоречия обаче погрешното вярване, изразено в „Три в едно, Едно в три”, винаги се запазвало. (Според това погрешно вярване Бог се проявява в три различни личности и тези три личности трябва да бъдат равни, вечни и еднакво значими.) По времето на Константин били разработени както вярвания като Никейския символ на вярата, така и бил придаден последният вид на Новия завет, с който разполагаме днес. Днес нито едно от изданията на Новия завет не е по-старо от времето на Константин.
В продължение на половин век след Никейския събор Атанасий защитавал Никейската формула и я развил още повече. Защото на Никейския събор триединството все още не било заело окончателната си форма, а на него била положена само основата му. Въпросът за третия елемент на триединството – Светия дух, бил оставен неизяснен. През 4-ти век бил свикан Втори Вселенски събор в Константинопол (Истанбул), който минал под председателството на Константинополския архиепископ Мелетий Антиохийски и на който било обявено, че „Светият дух е третият елемент на вярата в троицата и трите елемента са равни от гледна точка на божествеността им”. (Пречист е Бог.) Ето така вярването в триединството приело окончателната си форма 400 години след възнесението на Исус (м.н) при Бог. На този втори Вселенски събор било прието още едно вярване, което не се съдържа в Библията: Хомоусиус (единосъщен). Тази дума изразява, че и трите личности, съставящи троицата, имат една и съща същност и равна власт. (Пречист е Бог.)
Друг важен въпрос, който трябва да се подчертае на този етап, е начинът, по който вярата в триединството е представена на хората. Измежду Християните вярата в триединството се приема предимно за вярване, „което е трудно за разбиране, невъзможно за проумяване, но което непременно трябва да се приеме”. Причината за това е, че защитниците на триединството, от една страна, твърдят, че вярват и в единобожието. Очевидно е обаче, че вярата в триединството и единобожието (монотеизма) не могат да съществуват съвместно. Въпросите, възникнали сред хората, никога не могли да получат разумен и разбираем отговор. Те не биха и могли да направят това. Поради тази причина те отстояват становището, че триединството е теологичен въпрос, че не трябва да се мисли върху него или да бъде разбран, просто трябва да се повярва в него така както е. Това попречило да се говори за погрешността и противоречията на вярата в троицата в продължение на столетия. Ако трябва да обобщим вярата в триединството, то тя е вяра, за която е забранено да се говори и да се водят спорове.
Периодът между възнесението на Исус (м.н.) при Бог и появата на вярването в троицата в днешната му форма на събора в г. Халкидон (Четвъртият Вселенски събор) се определя днес от множество изследователи като процес на „обожествяване на Божия пратеник Исус (м.н.)”. Този процес преминал през определени стадии и най-накрая приел формата на погрешното вярване, според което Исус (м.н.) е смятан за божество. (Пречист е Бог.)
За повече информация: www.harunyahya.net/V2/Lang/bg/Pg/WorkDetail/Number/7531

"Мир вам"!
цитирай
6. анонимен - [pozdravi
23.02.2011 21:04
blagodarq za tova poqsnenie..mnogo se radvam ,4e nqkoi e izqsnil tova..neka nejiveem v zabluda i ezi4estvo..blagodarq za tozi va6 trud....
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: hristianstvo
Категория: Други
Прочетен: 517654
Постинги: 74
Коментари: 278
Гласове: 247
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031