ЕВОЛЮЦИЯ

ИЛИ

СЪТВОРЕНИЕ

----------------

Какво казва науката

 

София

2006

 

АВТОРИТЕ:

 

Проф. д-р Д. Свиленов (1941). доктор на биологическите науки. Работи в Българска академия на науките от 1969 г. Автор на множество публикации и книги в областта на медико-биологическите изследвания.

Инж. П. Шудер (1935), дългогодишен ръководител на Reinhard (Швейцария).

 

 

Книгата излиза на немски език през 2004 г.

Понастоящем се подготвя за печат

на английски, испански, руски, холандски, румънски

и второ издание на немски.

 

Разпространява се безплатно

 

© Издателство „Слънце“ 2006

© Проф. д-р Д. Свиленов

© Инж. П. Щуцер

© Камен Сотиров, художник на корицата

18ВН 954-742-080-1

съдържание

 

УВОД

 

При изложението на настоящата тема ние се основаваме на съвременните научни постижения, на собствения ни опит и особено на дългогодишните изследвания на световноизвестните специалисти в тази област. Тук ще споменем имената на професорите В. Гит, Р. Юнкер, 3. Шерер, Х. Рорбах, Х. Морис, Б. Хобринг и много други (виж списъка на използваната литература). На тях дължим нашето уважение и дълбока благодарност.

Най-напред ще отговорим на въпроса защо се занимаваме с тази тема? Ето някои от нашите основания:

1. Днес еволюционната теория е широко разпространен начин на мислене. В много държави на света тя оказва голямо влияние в редица области на живота. В повечето училища и университети еволюционната теория се представя и преподава като наука, като по този начин формира мирогледа на цели поколения.

В противоположност на нея библейското учение за сътворението се представя като легенда или средновековен ненаучен начин на мислене, който се приема и поддържа само от религиозни и необразовани хора.

Задължени сме да си отговорим на въпроса правилен ли е такъв начин на мислене и можем ли безусловно да го приемем?

2. Както еволюционната теория, така и библейското учение за сътворението представляват два различни начина на мислене, два различни мирогледа. Практически те се приемат единствено на вяра.Тук става дума за два различни и напълно противоположни видове вяра. Кой от тях е правилен, могат да отговорят единствено науката и личната опитност на човека. Ето защо ние ще ги разглеждаме в светлината на науката, за да установим къде е истината.

В края на краищата става дума и за най-важния въпрос в живота на човека: въпроса за съществуването на Бога. Всеки човек трябва да си отговори: има ли или няма Бог; приема ли или отхвърля съществуването Му. От отговора на този въпрос се определят до голяма степен смисълът и целта на живота на човека.

3. През последните няколко десетилетия резултатите от научните изследвания все по-често се оказват в противоречие с основните концепции на еволюционната теория. Много от съвременните учени изгубиха доверието си към нея (виж цитираната литература). Това ни задължава да си поставим въпроса: наистина ли еволюционната теория е научна теория или тя е просто атеистичен начин на мислене?

Днес мнозина учени от различни области на познанието поставят достоверността на еволюционната теория под съмнение. Защо?

4. По темата „Еволюция или Сътворение“ има твърде много популярна и специализирана литература. Различни книги, учебни пособия и огромен набор от научни списания предлагат често на широката аудитория високо специализирани научни познания, трудно разбираеми за обикновения читател. Желанието на авторите е тази специфична научна материя да бъде представена на общо разбираем и достъпен език.

5. Знае се, че погрешната информация води до тежки последствия. Това засяга всички сфери на живота, като особено показателни са в областта на политическите системи и идеологията. Понякога горчивите плодове на погрешната информация тровят обществената атмосфера десетилетия или столетия и определят съдбата на милиони хора. Дали еволюционната теория има правото да претендира, че е носител на достоверна научна информация, след като в човешката история се наблюдават не малко негативни явления, плод на еволюционизма? Тук бихме споменали начина на мислене в областта на биоетиката, някои социални явления, както и същността на редица политически системи от недалечното минало.

6. Авторите са запознати с изложението на еволюционната теория в учебните пособия по биология от различни държави. Бихме желали да покажем някои от противоречията, неправилните заключения, спекулативното боравене или премълчаване на научните факти и преди всичко липсата на елементарна отговорност при изложението на основните доктрини на еволюционизма. Особено силно са изразени Тези тенденции в по-старите учебници, докато мнозина от съвременните автори признават, че в някои отношения еволюционната теория не се потвърждава от науката и многовековната опитност на човека.

7. Темата „Еволюция и Сътворение“ е важна както за религиозния човек, така

и за атеистите. Християнинът трябва да знае в какво вярва и как да защитава своята вяра от погрешни учения и идеологии. Също и атеистът трябва добре да познава фундамента, върху който той изгражда живота си.

8. Никой не би могъл да остане равнодушен, когато в т.нар. „музей на еволюцията“ се разглеждат изключително атрактивни музейни експонати, за които се твърди, че са научно доказани истини. Но дали това е така? Разбира се, че обикновеният посетител няма възможността за такава проверка. Сигурното е, че тази гледка завладява бързо фантазията на посетителя и оказва влияние върху неговото мислене.

Настоящата тема ще бъде разгледана в следните аспекти:

1. Какво учи еволюционната теория, от една страна, и библейският модел за сътворението, от друга, относно:

а) Феномена „живот“, произхода на биологичните видове и на човека?

б) Материята, Космоса и природните закони?

2. Какво казва науката за еволюционната теория и учението на Библията по тези въпроси? Отрича ли ги или ги потвърждава?

3. Неразрешими проблеми и последствия на еволюционната теория.

4. Какво би означавало за читателя, ако библейското учение за Сътворението е вярно?

 

 

ЩЕ ЗАПОЧНЕМ С ФЕНОМЕНА „ЖИВОТ“

 

А. Еволюционната теория учи, че „животът е изява на материята и се различава от неживата материя с по-високата си сложност; той е форма на движение на материята, по-висша от физическата и химическата форми“. А Енгелс допълва: „Животът е начин на съществуване на белтъчните тела... “ (5). Възникването на живота и развитието на биологичните видове е комбинация от случайност, мутация, селекция (отбор), размножение, обмяна на веществата, изменчивост, наследственост. Животът е самоорганизиращ се и самовъзпроизвеждащ се биологичен феномен, който е възникнал случайно от неживата материя. Ламарк счита, че този процес се осъществява непрекъснато. В продължение на много дълъг период от време той се е развил в по-сложни форми – от първичната коацерватна капка и белтъчна молекула е достигнал до най-висшата си форма на изява – човека. Според еволюционния модел животът е съчетание от два чисто физикохимични процеси; на материя и енергия. Възникването и развитието на живота е самоконтролиращ се процес, а основен генератор и двигател за непрекъснатото му самоусъвършенстване са случайността, мутациите, естественият отбор и борбата за съществуване. При възникването и развитието на живота еволюционната теория изключва намесата на какъвто и да било нематериален източник. Еволюционната теория учи, че материята е единствена и вечна субстанция на битието. Енергията е форма на изява на материята.

 

Б. Библейското учение за сътворението говори за съществуването на Творец, Който е създал живота. Първоначално са създадени енергията и материята. Материята не е вечна, а форма на изява на енергията. Материята е подложена на непрекъсната деградация. Животът е създаден спонтанно от Твореца чрез Неговата сила, слово, мъдрост и воля. Творецът е вложил строго определена цел в създадения живот, биологичните видове и човека. Библията учи, че Иисус Христос е Източникът и Творецът на живота. „В Него беше животът“ (Йоан 1,4). А Христос казва за Себе Си; „Аз съм Животът“ (Йоан 14,6).

Библейският модел за сътворението отговаря на въпросите: от къде е животът, защо е създаден той и каква е неговата цел.

Така изглежда възможно най-краткото изложение на библейското учение за сътворението и същността на живота.

 

От така направеното изложение на еволюционната теория и на библейското учение за сътворението се вижда, че по въпроса за произхода на живота, на биологичните видове и на човека тези два възгледа са абсолютно противоположни един на друг. От тази елементарна констатация следва задължителният въпрос:

Къде е истината?

Кой от двата модела има право?

Отговорът би трябвало да гласи:

Този модел има право, който не противоречи на науката, т.е. моделът, чиито твърдения се потвърждават от науката и от многовековната човешка опитност.

 

 

КАКВО КАЗВАТ ЕВОЛЮЦИЯТА И НАУКАТА

ЗА ВСЕЛЕНАТА, ЖИВОТА,

БИОЛОГИЧНИТЕ ВИДОВЕ И ЧОВЕКА?

 

Случайното възникване на живота е невъзможно

 

Биологичната наука твърди, че случайното възникване на живота е невъзможно. Ако учените в бъдеще успеят да създадат жива клетка от нежива материя, то това естествено ще е много силно доказателство за огромната интелектуална енергия и стойността на техническото оборудване, необходими за създаването на такава изключително сложна по строеж и функция биологична единица, каквато е клетката. Глупаво е да се мисли обаче, че по пътя на случайността може да възникне от само себе си сложната система на генетичния апарат на клетката. Учените изчисляват, че вероятността да се самосъздаде случайно един-единствен ген възлиза на 1х10⁶⁰⁰. Математически това надминава далеч границата на невъзможното. Само една-единствена чернодробна клетка е изградена от 53 милиарда белтъчни молекули. Шансът тези молекули случайно да се подредят по един строго определен порядък, за да бъде клетката функционално активна, е равен на нула. Не е необходимо човек да бъде голям специалист, за да дойде до елементарното заключение, че случайното възникване на живота с неговата сложност е невъзможно. Необходима е много по-силна вяра от тази на религиозните хора, за да се приеме случайното самосъздаване на живота и неговото саморазвитие.

Даже ако доктрината за самозараждането на живота бъде някога потвърдена в лабораторни условия, такова постижение няма да докаже, че същото нещо е станало случайно преди три милиарда години. Напротив, то ще бъде мощно доказателство за съществуването на изключителна свръхсила, създала живота в условията на естествената среда. Това признават и самите еволюционисти. Ъ.Кахан (7) казва: „Абсурдно и безумно е да се вярва, че една жива клетка може да възникне от само себе си“. Х. Кун (7) признава: „Една така сложна система, какъвто е генетичният апарат, никога не може да бъде плод на случайност... Ние не знаем как са възникнали първите биологични системи“. Един от известните съвременни еволюционисти Г.Валд пише: „Размишлявайки върху произхода на живота, идвам до заключението, че спонтанният и случаен произход на живота е невъзможен... Въпреки това ние еволюционистите, и особено аз, дълбоко вярваме в случайното самозараждане“ (Цитат по J. MacArthur: Der Kampf um den Anfang, 2003, стр. 46). Ще цитираме и един от най-известните съветски еволюционисти А. Опарин: „С опитите си Пастьор допринесе неоценима полза на човечеството, а въпроса за самозараждането на живота той разреши в отрицателен смисъл. Той доказа, че и такива прости същества като микроорганизмите не могат да се самозародят, че те подобно на всички останали живи същества винаги произлизат само от себеподобните си. И така никъде в заобикалящата ни природа днес не ще забележим случай на самозараждане“ (19).

Възникването на Вселената по случаен път е не по-малко невероятно. То би приличало на появата на многотомна енциклопедия вследствие на взрив в една печатница (разбира се, в онова време, когато компютърният книгопечат не беше познат).

Науката твърди, че категорията „СЛУЧАЙНОСТ“ и феноменът „СЛОЖНОСТ“ са две абсолютно взаимно изключващи се, противоположни величини. Естествено това се отнася както за Вселената като цяло, така и за микрокосмоса, част от който са биологичните системи.

И тъй, основният принцип на еволюционната теория за случайното възникване и усъвършенстване на живота противоречи на науката.

 

Системи, неподлежащи на опростяване

 

В природата съществуват системи, чиито строеж и функция не подлежат на опростяване. В този си вид те притежават оптимален капацитет на действие и поразяваща синхронизация на отделните части. Като пример да вземем електрическата крушка. Тя се състои от стъклено тяло със специална газова среда, фасунга и волфрамова жичка. Ако премахнем само една част от тази конструкция, крушката става неспособна да изпълни функцията, за която е направена. Към системите, неподлежащи повече на опростяване, се отнасят окото, мозъкът, летателният апарат при птиците и т.н. Биологично активната клетка е един прекрасен пример в това отношение. Нейният генетичен апарат се състои от 3,1 милиарда базови двойки (това се равнява на съдържанието на 1000 Библии). Клетъчното деление само по себе си е чудо на природата. В подготвителния стадий се извършва удвояване на наследствения материал на клетката (т.нар. репликация на ДНК-молекулата), който дава началото на нова (дъщерна) клетка. При нормални условия тя е абсолютно копие на изходната клетка. Целият този процес е програмиран и генетично контролиран.

Съществуването на биологични системи, които не подлежат на опростяване при осъществяването на нормалните си функции, е показател за оптимална пестеливост и гениалност в конструирането им. Сляпата природа не е в състояние случайно да създаде нещо, надминаващо нейните възможности. В случая е необходима огромна интелектуална инвестиция.

Функционалното синхронизиране между отделните структурни части на една биологична система не може да се обясни с еволюционистичния принцип за случайността. Даден мускул няма никаква физиологична стойност, ако съответният нерв не го привежда в движение. Но както мускулът, така и нервът нямат физиологична стойност без сложната система за управление в мозъка, която координира движенията на мускула. Без хармоничното синхронизиране тези три отделни съставни части сами по себе си нямат стойност. Как е възможно при един случаен еволюционен процес трите части да достигнат едновременно оптимална функционална способност при координиране на действията им? Да не говорим, че принадлежат към тъканни системи, имащи различна заложба и ембрионално развитие.

Още по-убедителен пример в това отношение е структурно-функционалното съвършенство на окото и мозъка. Тяхната функция зависи от синхронизирането на различни тъканни структури. Редуцирането или отпадането само на част от тази сложна верига прави невъзможно реализирането на специфичната функция. Човешкото око е изградено от 100 милиона светлинно чувствителни клетки. Събираната от тях информация се изпраща в мозъка посредством зрителния нерв, изграден от около един милион нервни влакна. В мозъка получената информация се анализира, превръщайки се в понятна за възприятие картина. Целият процес се осъществява от множество взаимно свързани съставни части, функциониращи с изключителен синхрон и невероятна скорост. Но зрителната способност на мозъка е само част от неговата изключителна функционална комплексност. От неврологията знаем, че мозъкът е изграден от 100 милиарда нервни клетки, свързани в сложна комуникационна система, чиито нервни влакна достигат 500 000 км. Нормалният мисловен процес включва огромен комплекс от действия на една сложна верига, съставена от структурно-функционални части, взаимозависими във функционално отношение – факт, изключващ какъвто и да е момент на случайност при формирането на съзнателно-мисловната дейност на човека.

Това са научни факти, които противоречат на основните концепции на еволюционната теория относно случайното самосъздаване и самоорганизация на живота от неживата материя.

 

Кодирана генетична информация

(генетичен код)

 

Молекулярната биология учи, че наред с двете съставни части на живота — материя и енергия, има и една трета съставка - биологичната информация, която се явява като централна и е в основата на всичко живо. Съвременните молекулярно-генетични изследвания показват, че информацията е най-важната величина на феномена живот.

Както в областта на компютърното програмиране, така също и в областта на биологията господстват с пълна сила основните закони на информатиката. Ето някои от тях:

- Няма информация без интелектуален източник и информационен код.

- Няма кодирана информация без волеви източник и крайна цел.

- Източникът и носителят на информация са две различни величини.

- Не може да се реализира техническа или биологична информация случайно.

Закодираната в ДНК-молекулата генетична наследствена информация е отговорна за предаването на специфичния строеж на всяко живо същество от генерация на генерация. Така се обяснява фактът, че при ембрионалното развитие няма безразборен растеж на клетки и тъкани, а то протича като строго определен, регулиран, абсолютно синхронизиран и целенасочен процес. Човешкият геном се състои от 32 000 отделни гени, разположени върху 3,2 милиарда базови двойки – комбинация от четири химични букви (т.нар. „букви на живота“). Генетичният код играе решаваща роля за развитието на организма от оплождането до смъртта.

Самият факт, че съществува кодирана генетична информация (генетичен код, кодова система), задължително предполага съществуването на източник, който се намира извън носителя на информацията – полинуклеотидната верига на ДНК. Тя е материален носител на наследствената информация, както магнетофонната лента е носител на звукова информация, компютърният чип на запаметената информация или листът хартия с написаното върху него изречение. Ясно е, че нито магнетофонната лента, нито компютърният чип, нито листът хартия имат нещо общо с източника на информацията в тях. Те са само нейни носители. Генът е най-малката структурно-функционална единица, в която е закодирана наследствената информация. Следователно той е само материален носител на информацията (Ангелов и сътр., Биология, стр. 30).

 

А кой е източникът на генетичната информация?

 

Източникът на информацията трябва да се намира съгласно законите на информатиката извън нейния материален носител, т.е. извън материята. Това означава, че материята не може да бъде източник на информация. Така е в областта на компютърното програмиране. Носителят на информация не е неин източник, а тя е заложена от някой друг върху него.

Един от най-известните специалисти в областта на информатиката, проф. В. Гит, пише: „Информацията не е материя, но тя използва материята, за да бъде кодирана, пренасяна и онаследявана. Информацията не е живот, но тя е необходимо условие за съществуването на живота. Животът не е нито материя, нито информация, но тези два феномена са необходими за съществуването на живота“ (7).

Р. Хьофайзен изразява този биологичен феномен още по-ясно: „Хромозомите, ДНК-молекулите с базовите двойки, изградени от четирите химични букви, представляват „строителният материал“, а „строителният план“ за всеки един индивид е кодиран в генетичната информация“ (Factum, 2001, 5,15).

През април 1864 г. пред едно голямо събрание на учени в Париж Луи Пастьор потвърждава след многократни изследвания установения преди това от Харвей биологичен природен закон, който гласи: „Живот може да произлезе само от живот“. До ден днешен този закон не е опроверган от никакъв научен експеримент. Изхождайки от този природен закон, елементарната логика ни задължава да приемем, че първият живот на Земята е бил създаден, а не се е самосъздал от неорганичната мъртва материя. Ето защо в най-новото издание на учебника по биология за 10 клас (Ботев и сътр., стр. 55) авторите признават: „С това хипотезата за спонтанното самозараждане е отхвърлена окончателно и се поставя началото на теорията за биогенезата — живото се ражда от живо“. Животът като феномен, както генетичната наследствена информация ни принуждават да приемем съществуването на интелигентен Източник на тази информация. Това изисква законът за причинно-следствените връзки, който гласи: „Всяко следствие трябва да има адекватна причина, която е довела до него“. Да не забравяме и универсалния принцип „Действието не може да бъде по-голямо от причината, която го е предизвикала“.

Въз основа на всички тези закономерности идваме до единствения логичен извод: Животът трябва да има свой Създател, Който да притежава живота в Себе Си. Според библейското учение за Сътворението това е Бог, Който е създал живота.

Нека пак да повторим, науката никога не е наблюдавала случайно възникване на биологична информация, каквато се среща в живите същества. Кодова система и случайност са два абсолютно несъвместими феномени. Кодовата система предполага задължително интелигентен източник. Компютърните програми имат известна прилика с биологичната информация. Всеки знае, че една компютърна програма никога не може да се създаде случайно. Само един интелигентен и високообразован специалист (програмист) може да създаде компютърна програма. Точно така и биологичната информация трябва да има един изключително интелигентен Творец, създал тази информация, която в действителност представлява високоспециализирана биологична компютърна програма, гарантираща съществуването на живота.

Инстинктът като феномен представлява вид информационна програма за поведение, която се залага по рождение в живите същества, предава се и се онаследява от поколение на поколение. Самият факт, че инстинктът е биологична информационна програма, ни задължава да приемем, че тази програма трябва да има и високоинтелигентен програмист.

Не съществуват никакви научни аргументи за случаен произход на генетичната информация. Това е едно от най-слабите и уязвими места на еволюционната теория. Признават го и самите еволюционисти. Жак Монод пише: „Най-големият проблем за еволюционната теория е произходът на генетичния код и механизмите на неговото пренасяне“ (50).

Ние сме задължени да направим следните два извода:

1) Науката отрича еволюционния възглед за първоначалното самосъздаване на биологичната информация.

2) Библейското учение за сътворението не противоречи на научното обяснение за произхода на биологичната информация от един свръхинтелигентен Източник, Когото ние наричаме Бог.

 

Животът от водата на сушата?

 

Според еволюционната теория животът се е появил случайно в древните водни басейни, където са протекли и първите четири етапа от неговото развитие. В по-късните геологични времена животът преминал на сушата.

От гледище на науката такова случайно самосъздаване на живота и преминаването му от водна в сухоземна среда е свързано с редица неразрешими проблеми. Ето някои от тях:

1) Защо е било необходимо преминаването на живота от водата към сушата? Такава потребност изобщо не е съществувала, след като водата е прекрасна среда за съществуването на живота.

2) Не е възможно фотосинтезата да е предхождала появата на озоновия слой (Ангелов и сътр., Биология, стр. 66). Без такъв слой е невъзможно да съществува каквато и да било сухоземна форма на живот.

3) Според еволюционната теория фотосинтезата е основен фактор за преминаването на живота от водата на сушата. Наивно е да се приема, че „вероятно някои първични организми погълнали пигментносъдържащи органични вещества, подобни на хлорофила, и добили способността да фотосинтезират“ (Ангелов и сътр., Биология, стр. 66). Как се е реализирал процесът на фотосинтеза във водните басейни при липса на светлина? Още по-наивно е да се мисли, че отделеният при тази фотосинтеза свободен кислород „е довел до формирането на озоновия слой“.

4) Сухоземните живи същества притежават напълно различни дихателна система, обмяна на веществата и отделителни функции. Как се е реализирало всичко това във времето, за да се стигне до оптимален начин на синхронното им функциониране?

5) Как са могли живите същества да се адаптират към сухоземен начин на живот, преодолявайки важни жизнени специфични свойства като телесно тегло, температурни особености и т.н.?

6) Днес много еволюционисти вече изоставят вярата, че животът води началото си от „коацерватните капки в първичния океан“ и впоследствие е преминал на сушата. Съоткривателят на ДНК-структурата и Нобелов лауреат Францис Крик пише: „Произходът на живота е почти чудо, толкова много са условията, които трябва да са го предизвикали“ (7). Д-р Крик е атеист и еволюционист, не вярва в чудеса, затова трябва да нарече произхода на живота „почти чудо“.

7) През миналия век английският учен Холдейн и руският биолог Опарин формулираха следния биологичен закон: „В условията на среда, съдържаща кислород, животът може да произлезе само от живот“.

От геофизиката се знае, че съдържанието на кислород е, както следва: в атмосферата — 23,13%, в литосферата — 47,30%, и в хидросферата — 88,81%. При тези условия е невъзможно да се самосъздаде живот от мъртвата материя. Дали в историята на Земята е имало време без кислород, е въпрос хипотетичен и недоказуем.

8) Твърдението на еволюционната теория, че животът се е появил в дъното на първичния океан, предполага, че този процес би трябвало да се осъществява повсеместно. И още нещо: коя е причината, за да се развиват тези коацерватни капки по един и същ начин и да се стигне до феномена „живот“? Логично е да се очакват задължителни морфо-функционални различия в изявата на живота, обусловени от мястото на неговата поява и скоростта на развитието му. Единственото обяснение е, че кодираната информация като предхождащ и независим фактор направлява развитието на живота. А фактът, че това развитие следва едни и същи биологични закони, показва, че и биологичната информация като неизменяема съставка на живота трябва да има неизменяем източник.

Интересни са резултатите от научните изследвания на известния биохимик С. Виланд (СЕN Technical Jurnal, 1998), който установява, че митохондриите в клетките съдържат своя собствена наследствена информация (ДНК), която при човека се предава единствено по майчина линия (71). Това не би било възможно, ако животът би се появил на много места в първичния океан.

 

Мутацията

 

Идваме до една от най-важните предпоставки в теорията за осъществяването на биологичната еволюция, а именно мутацията. Тя се явява закон, доктрина (аксиома), мотор и критерий за изменчивостта на живота и формирането на биологичните видове. Наблюдаваното видово разнообразие се обяснява от еволюционната теория чрез случайно, спонтанно или изкуствено предизвикана промяна в наследствения материал, в генотипа на отделните индивиди. Така Хуго де Фриз (1909) дефинира явлението мутация.

 

Какво казва генетиката относно мутациите?

 

1) От генетиката знаем, че мутацията е не само рядко срещано биологично явление, но в над 99,99% от случаите мутациите са вредни (рецесивни) от гледище на вида, водят до неговата дегенерация или „предизвикват смъртта на организма още в ранните етапи на неговото развитие или пък водят до тежки смущения в развитието на индивида, поради което той не доживява до настъпване на полова зрелост“ (Ангелов и сътр., Биология, стр. 26). Елементарното обяснение е, че при мутацията се губи генетичен материал. Албинизмът е често даван пример за рецисивна мутация.

Известният еволюционист Т. Добжански признава, че по пътя на мутациите може да се дойде до деградирането или изчезването на цели биологични видове (7). Т.нар. „положителни“ мутации не могат да доведат до биологично усъвършенстване и преминаване в друг вид, тъй като представляват негативни (рецесивни) структури, т.е. това са „грешки“ в наследствения материал. В края на краищата не е важно дали има положителни мутации. Много по-важно е дали при мутациите се получава нов наследствен материал, нова генетична информация, която единствена е в състояние да доведе до появата на нов по-съвършен биологичен вид. Това именно в природата никога не е наблюдавано. Напротив: По пътя на мутациите се намалява наличният генетичен материал, което води до негативни явления за съответния биологичен вид. Това значи, че мутацията като явление влияе негативно върху наследствения генетичен материал. То е равносилно на това една фирма да твърди, че постига големи успехи, въпреки че губи непрекъснато пари. В природата чрез мутация става обратното на това, което еволюцията твърди.

Израелският генетик Л. Шпентер съобщава на осмия световен конгрес на креационистите в Швеция (2003): „Случайните мутации не могат да доведат до еволюция. Изследванията на молекулярно ниво показват, че мутациите водят до редуциране на генетичния материал, а това противоречи на еволюционната теория“.

2) Твърдението на еволюционистите, че от по-простите биологични форми по пътя на мутацията могат да възникнат по-сложни, противоречи както на законите на информатиката, така и на Втория закон на термодинамиката (Закона за ентропното нарастване). Вярно е тъкмо обратното.

Само ето това:

"2) Твърдението на еволюционистите, че от по-простите биологични форми по пътя на мутацията могат да възникнат по-сложни, противоречи както на законите на информатиката, така и на Втория закон на термодинамиката (Закона за ентропното нарастване). Вярно е тъкмо обратното."
е достатъчно да разбере човек с какви "учени" си има работа. Даже име си имат - креационисти, нещо като комунисти и макаренковци.

въобще не се вписва в картинката на Земята. Всичко в природата е балансирано, с изключение на човека. Само той внася дисбаланс. Колкото повече чета, и колкото повече научавам за живота, вселената и всичко останало:), толкова повече се убеждавам, че сме експеримент.

Невежеството е виша форма на зависимост беше казано на края на една популярна песен. На starlight бих му препоръчал да се поинтересува какво всъщност значи това и ще види че то е така. Много хора се изказват относно така наречената креациониска наука без дори да знаят какво всъщност е това. Познават някой който е имал приятел който е чувал от брат си за това който пък е разбрал от някой друг и т.н. В общи линии хората които правят изявления от сорта на това на starlight си говорят наизуст. Както и да е за да ви обясня защо евлюцията е глупава и със сигорност не научна теория а изцяло философска и религиозна ще нужно дълго да обяснявам а аз не съм мног добър в писането с клавиатура за това просто ще ви дам един малък пример.
Да речем че ви кажа че копмютъра на който пиша това съобщение е продукт на случайност. Да речем че ви кажа че сам се е направил. Дъното, паметите, хард диска, dvd-то, аудио и видео картите, захранването, монитора, мишката, клавиатурата и въобще целия компютър се появил създал и усъвършенствал съвсем сам(забравих да спомена кодовите системи като BCD, ASCII...). Не е бил направен от никого. Разбира се всеки нормален човек ще ви каже че това не е така. Компютъра е бил направен от интелигентна сила(човека). По същия начин вселената е едно изключително сложно творение(в което цари абсолютна хармония между природните закони точно както би трябвало да е ако вселената е създадена, още повече споменаването на природните закони на които всичко и всеки се подчинява повдига въпроса от каде са се "появили" (кой ги е създал) те) за което е глупаво да се каже че се е направило само. Нищо на този свят не става от само себе си. Дори когато си загубя ключовете те не са се загубили сами а аз съм ги загубил. Плюс това е нелогично да търсите причината за съществуването на дадено творение вътре в него. Твореца(човека) на компютъра е извън творението си и не е повлиян от неговите ограничение. По същия начин Бог е извън творението си и не е афектиран от нито едно от ограниченията му( да речем времето). Не виждам нищо нелогично в това ако някой вижда нека ми го покаже.

Сред най-големите глупости на креационистите е тази с Втория закон на термодинамиката. Първо, той се отнася само за затворени системи, а животът на земята е отворена система. Основната енергия идва от слънцето, водата от кометите, хим. елементи от метеоритите. Второ,скоро (1994 г.ако не се лъжа) нобелова награда спечелиха двама физици, които доказаха, че Втория закон на термодинамиката не действа при определени условия и в затворени системи. И това е най-малкият им проблем. Еволюцията е доказана. След започналото в средата на 70 те години на миналия век пресъхване на Аралско море, са установени видове, които в рамките на няколко десетилетия така са еволюирали, подложени на изключително екстремните условия, че вече не дават поколение при кръстосване с изходните форми, или са се превърнали в нови видове. И най-малко е редно някой да се замисли преди да пише, върху генно модифицираните видове, например домати с гени на писия и т.н. Тях кой ги създаде? И къде в Библията има и ред срещу еволюцията, та тези протестански еретици - креационистите да я отричат.

Втория закон на термодинамиката не е глупост, а научен факт, който противоречи (отрича) на приказка за големи "еволюцията". Първо вселената е затворена система която не получава енергия от вън. Второ не е необходим само източник на енергия за преодоляване на втория закон на термодинамиката, а също така е необходим и механизъм за усвояване на тази енергия. На земята няма друго нещо което е способно да усвои тази енергия освен растенията. Ами как се е усвоявала тази енергия преди появата на растенията и как е протичала еволюцията до преди това? Много просто въобще не се е усвоявала и еволюцията въобще не е протекла. Добре тогава как тогава сме тук, ние въобще не бива да съществуваме. Много просто Всевишния ни е създал по свой образ и подобие точно както ни е казал. Още повече че растенията, както и всички техни функции, са изключително сложни и удивителни така че е немислимо да смятаме че те някак си са се появили от само себе си (същото важи и за цялата вселена). Обяснения от рода на "Пуф и живите организми се появяват от само себе си" са нелогични и ненаучни. По скоро Господ Бог ги е създал от колкото тази еволюционна фантастика.
А дори и да съществуваха растенията на земята и слънцето да ги пече милиони години години това пак не би довело до еволюция, и това молекулярната биологията го доказала много добре, защото съществуват непреодолими генетични граници между различните животински и растителни родове.
За жалост не съм много запознат със случая с Аралско море но все пак ще си позволя и тук един лек коментар. Тези видове които се споменават най-вероятно са мутирали а не еволюирали и в следствие на това са станали стерилни и за това не са могли да дават поколение с изходните си форми. А дори и да не са станали стерилни и да произвеждат поколение по-между си но да не са способни на това с изходните си форми това пак показва не еволюция а мутация, не градация а деградация. Те са генетично по низши, а не по виши. Тяхната съдба не е изкачване по невидимата стълбица на еволюцията, тяхната съдба е или връщане към изходната си форма в последствие на същите естествени процеси които са ги довели до мутиралото им състояние или изчезване(естествения отбор елиминира по-низшите разновидности на всеки род с цел запазване на по здравите, но това не е произвеждащ механизъм това е запазващ и съхраняващ природен закон който Господ е установил най-вероятно за да не се напълни земята с уродливи създания).
Извод1:ако са мутирали то те няма да просъществуват.
Извод2:ако не са мутирали а са продукт на механизмите за нагаждане към някакви условия то когато условията се върнат към статуквото тези животинки ще направят същото. Искам само да добавя че тук се говори за промяна на генотипа на определен организъм в определени граници по начин по който това ще е полезно за него, но не става дума за добавяне на нещо ново, а за пренареждане на вече наличното. Пример: някои производители на коли слагат в автомобилите си и климатик и парно, те правят това защото знаят че колата ще бъде използвана при различни ситуации за това я правят удобна за различни атмосферни условия. Това на съвременен език се нарича мултифункционалност. По същия начин Господ е вложил най-различни механизми в животните и растенията с които те се нагаждат към различни условия. Но тези механизми никога няма да превърнат маковото цвете в дъбово дърво или в клен, просто защото подобен сорт промени не са заложени от Твореца в генотипа на маковото цвете. Подобни промени никога не са били наблюдавани нито пък е доказано че е възможно да се случат. Тъкмо обратното доказано е че са невъзможни. А "новия вид" за който се споменава в поста с име "Православен" е по скоро някаква нова разновидност на животинския род от който произлиза и със сигурност е с по беден генотип, или е по болнаво, или пък има някакъв друг недостатък. Или с други думи, да нова разновидност е, но не е нов вид(род), нито пък е с нещо по добър от пред изхождащия го, а по скоро е някакъв компромисен вариант на родоначалника си(този от който е произлязъл).
А относно това че голяма част от тези материали идват от протестанти това е така но това не е определящ фактор по който да съдим дали са достоверни. Защото има и много протестанти (даже повечето са такива) които вярват в еволюцията. А освен с протестантите аз бих дал пример с православни учени които също не вярват в еволюцията: акад. И. Павлов(много известен руски учен), Проф. д-р Д. Свиленов.
Учените които не вярват в еволюцията не вярват в нея поради това което казва науката, а не поради вероизповеданието. Плюс това ако някой твърди подобно нещо то такова твърдение е доста сериозно и то следва да има доста сериозно доказателство, ако няма то такъв човек хули поради омразата си а не казва нищо истинно и това което говори е лъжа.
Странно ми изглежда и не логично да делим учените по вероизповедания. Когато става въпрос за наука те са само учени и техните вероизповедания не би трябвало да имат нищо общо така че тях не бива въобще да ги намесваме. Независимо дали е православие, протестантство, католицизъм, будизъм или атеизъм (да атеизма също е религия защото атеиста вярва че няма Бог а това също е верую, макар и много кратко, защото няма начин да знаеш такова нещо а просто го вярваш, да не говорим и че не е вярно).
Спирам до тук защото ако продължавам не знам кога ще се спра.

П.С.: Нобеловата награда по физика за 1994 -
"http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0#1990-99"
Ако ви е трудно да си го копирате просто потърсете в уикипедиата.

Има едно абсолютно правило в Православната Църква - тя не греши. Ако по основен въпрос като сътворение или еволюция приеме позиция и тази позиция се окаже грешна, това ще значи, че портите адови са надделели над Христовата църква. Няма нито едно доказателство, нито една улика която да подкрепя криационизма. Прочетете Филон Александрийски и коментара му върху Битие. Този еврейски теолог и енциклопедист от началото на 1 в. ясно заявява, че Битие не може да се тълкува буквално. Буквалното му тълкуване би било богохулство, а Моше/Мойсей/ трябвало да бъде убит с камъни. И величието на Моше било именно в това, че по един завоалиран, абстрактен начин предал божието слово. Ако приемем буквално битие ще трябва да се запитаме какъв е бил образът на бога по който сме създадени, след като той е безплътен. Кое е окото му, мишците му, защо му е било необходимо да ходи лично да гледа Вавилонската кула, толкова ли е бил недалновиден та е трябвало да види творението си за да разбере дали е добро или не. Или е бил българин и не е знаел какво започва, как да го свърши и какво ще се получи. Отделен е въпросът, че Петокнижието е предавано стотици години устно преди да се запише и никой няма и най -малка представа какво точно е било първоначалното му съдържание. Въпреки евреийските хвалби, че петокнижието е от ХVв. пр.н.е., най-ранния документ свързан с еврейската държава е от VІІ в. пр.н.е. - Гезерския календар/той даже не е еврейски я е Сирийски, ама да се радват хората/. нищо от историческите "факти" в петокнижието не е доказано. И това при положение, че от това време са намерени стотици хиляди писмени документи на съседни на Израел народи, съдържащи точни, потвърдени от археологията факти. Самите евреи започват да фабрикуват историята си много късно, по време на вавилонският плен. Тогава за пръв път започват да записват преданията си. По късно книгите на Старият завет са приети от християните само защото съдържат пророчества за появата на Спасителя. Неговата заповед е абсолютна, до смъртта ми мойсей, след това само моят закон. Бог Отец е още по ясен, между Аврам, Мойсей и Христос слушайте Христос.
Затова креационизмът гради теорията си на много хлъзгава почва и ако протестантите могат да си говорят каквото искат, православните не. Вече във всяка лаборатория могат да се получат прости аминокиселини, за които креационистите твърдяха, че е невъзможно да се получат. Въпрос на време и създаването на клетка, тогава какви ще ги шикалкави Православната Църква, абе Той каза, че портите адови няма да й надделеят, ама нещо объркахме работата. Междувпрочем преди около два месеца имаше съобщение за получаване на клетка, но не можах да го прочета. Нашата позиция е ясна. С едни неща се занимава науката с други Църквата, тези неща са различни и всеки да се занимава с неговите.
И пак да попитам: Къде в Писанието се говори срещу еволюцията?

Това което пишете говори за Вашето невежество относно Писанията и това, че не познавате Бога.

Познавам много добре същността на Бога и това е най-важното доказателство за еволюцията. За разлика от Бог, чиято същност освен всичко друго е и проста, несложна и неизменяема, при човека и животните не е така. Следствията от личното свойство на Отец/нероден, безпричинен/ са, първо: вътрешното, вечно и двояко действие, раждането на Сина и изхождението на Св.Дух. Те са единосъщи с Отца. Различават се само по личните си свойства - Синът е роден от Отца, Св.Дух изхожда от Отца. Съвършенството на Бог идва от съвършенството на ипостасите. Затова божията същност е проста и несложна. Раждането на Сина и изхождението на Духа са вътрешно действие. Второто, но вече външното действие на Отца, е сътворението на небето и земята, видимия и невидимия свят. Този свят не е сътворен от същността на Бога, защото тогава сътвореното би било Бог, а не подобие. Светът, за разлика от Бога, е непрост и сложен, поради което не може да бъде непроменяем. Сътвореното е изменяемо, за разлика от несътворения Бог, който е неизменяем.
Прекалено е дълго теологочното обяснение на взаимодействието между ипостасите при сътворението, но следствие на това Бог дава на земята заповед да произведе и земята, не Бог, произвежда. Водата произведе влечуги, живи души; и птици, не както Опарин е казал, но водата. Човекът е сътворен пряко от Бога, по подобие ипостасно, но ние сме наследници на сътворения от Бога Адам, нас Бог не ни е сътворил лично и пряко или ние сме еволюирали спрямо Адам, както и произведеното от водата и земята спрямо следващите. Така растенията и животните са произведени от неживата вода и земя, както смятат и еволюционистите. Затова някой православни съвременни теолози говорят за направляема еволюция. Еволюция тръгнала от Бога.
Всички знаем какви поражения нанесе на вярата вироглавието на западната църква, която твърдеше, че земята е център на вселената. В"Точно изложение на православната вяра" Йоан Дамаскин казва, цитирам по памет: "Никой не знае на какво седи земята и какво я държи. Едни казват на водата, като сочат Давид, други на въздуха, а трети като Йов, на нищото. Освен това Давид казва, и че земята е на стълбове, и на моретата. Затова, на каквото и да допуснем, че се крепи земята, не трябва да отстъпваме от благочестието, а да изповядваме, че всичко е по силата и благодатта божия".
Това трябва да прави християнина, без да го интересува има или не еволюция. Защото и да има и да няма, аз пак ще съм православен. Иисус Христос не е казал, вярвайте, но в зависимост от това дали има еволюция.
Естествено, че има значение дали си православен или протестант. Нас Бог ни е създал по негов образ и подобие, със свободна воля, както казват нашите отци - "Бог стана човек, за да направи нас хората богове". Вашите отци казват - ние сме с поробена воля, бог ни направи подобни нему за да му се кланяме и да го прославяме. И затова за вас е толкова важно дали има еволюция, сакън да не се накърни авторитета му и да се разколебаем. Мен няма какво да ме разколебае.
А що се отнася до Стария завет вземете го и отговорете на въпроса, съгласно него на какво се крепи земята, та да стесним -съгласно Давид на какво се крепи земята? И тогава пак си помислете за Светото Предание.

Създадоха нов Франкенщайн
Американски биолог сътвори първия изкуствен живот


Американският биотехнолог Крейг Вентър създаде първия изкуствен живот на земята, гръмна в. "Гардиън". Ако техниката бъде овладяна, това означава, че човек ще може да играе ролята на Бог и да създава нови биологични видове. Ученият заедно с 20-членен екип създава от различни химични елементи изкуствена хромозома. Хромозомата е основата на всяка клетка, благодарение на която тя се дели и размножава. Революционното постижение ще бъде представено на събрание на института в Сан Диего, Калифорния. Вентър заявява, че откритието e важна стъпка, защото човек вече не само ще чете генетичния код, но и ще го пише. Изкуствената хромозома притежава 281 гена и 580 000 двойки на генетичния код. Сега тя ще бъде вкарана в клетка на бактерията Mycoplasma, на която е изличена генетичната информация. Изкуствената хромозома ще поеме контрола над клетките на бактерията и ще я превърне в нов биологичен вид.

Намирам аргументите на автора мносо слаби (от научна гледна точка). Аргументи по-подходящи за “еховистки“ начин на мислене. Цитатите са предадени така, че да преиначат основната мисъл на цитираните автори (особено в случая на Ч. Дарвин). Изобщо, мисълта на еволюционистите и теорията на еволюцията е криворазбрана и погрешно предадена от автора.

V protivopolojnost na evolyciabibleiskoty4enie za satvorenieto koeto ta e se predstavyalo o kato legenda ili srednovekoven na4in na mislene koito se pod1rjalo samo ot neobrazovani xora i vseki normalen 4ovek spira da 4ete knijkata na tretia abzac g-n Svilenov 4arlz Darvin 6te se ob1rne v groba vervaite mi dostata4no e vseki normal 4ovek da znae 4e rasoto na popa struva 3000lv. i velikoto tvorenie 6te se izpari vyarvaite v sebe si a ne v dydo Koleda

ne stava ima po dobro izlojenie po tazi tema

Забелязвам, че противниците на Еволюционната теория дават примери за абсурдността от самосъздаването на биологични организми ,сложни органи, дори и на компютръни програми-тоест, като всичките им примери се отнасят много напреднал стадии на развитие, тоест от Еволюцията. Поради техния "пропуск" и "забрава", бих искал да припомня хилядите намерени вкаменелости, отпечатаци и остатъци от прости организми, съществували преди милиони години. Така, че за Еволюцията съществуват доказателства, а за самото й начало науката все още е затруднена с убедителна (и вярна хипотеза). От няколко хиляди години жреци, кардинали, имами са налагали безусловни твърдения за произхода на света, но науката чрез опити и съпоставяния е стигала до съвсем други открития.